поезия


Пол Елюар

 

Зората стопява чудовищата

А те не знаеха,
че красотата на човека е по-велика от човека

Живееха за да мислят и мислеха за да мълчат
Живееха за да умират бяха излишни
Смъртта им връщаше невинността

Те бяха подредили
под името богатство
любимата си бедност

Те дъвчеха цветя усмивки
Намираха сърца само пред дулото на автомата си

Те не разбираха обидите на бедните
които нямат грижа за утрешния ден

Техните сънища без слънце ги увековечаваха
Но за да се превърне облакът в кал
те слизаха без да се противопоставят вече на небето

И цялата им нощ смъртта им сянката им хубава-
проклятие за другите

Ний ще забравим тези безлични врагове

Една тълпа наскоро
ще почне да повтаря светлия пламък с много нежен глас
пламък за двама ни само за нас - търпение
за нас навсякъде целувката на живите

 

 

 

В търсене на невинността

В прозрачната атмосфера на планините на всеки десет звезди една е прозрачна. Защото ескимосите не успяват да погребат светлината в отвратителните си ледници.
Миг на невнимание, светлината се обръща и започва да наблюдава грижовно нежните целувки на една примерна майка. Гургулиците използват това, за да пъхнат луната и болката в крехките храсти.
Мълчаливо милият ангел поддържа разумността на беззъбите фрази. Той се стопява бавно - първа зора.

 

 

 

Луи Арагон

 

Фениксът се възражда от пепелта си

Стоеше надпис върху любовта
Изходът в случай на пожар е забранен
Стоеше надпис на небето
Бъркате Пътят ви оттука не минава
А на нощта беше написано
Нямаше нищо на нощта написано

 


 

Филип Супо

 

Разходка

Два гласа подскачаха и се блъскаха
като морето
а ето дървета
стъпки и думи и пъпчести дънери
отгоре слънцето отбира мъртви листа

Два гласа подскачаха и се блъскаха
Париж е наблизо
Малкото влакче се наклонява като прави завой
Шумно спокойствие
Отива си пътят с тъга
Дванадесет пръста космати плашат няколко облака
Шишарка падна на твоята шапка

Два гласа подскачаха и се блъскаха
като спомен скърцащ със зъби
Тук е мекият мъх свободата
един клон се навежда
Виж там
гласовете отминаха
Три скали с кореми приемат прегръдката ми

 

 

Спортни артикули

Смел като пощенска марка
той вървеше по пътя
като пляскаше тихо с ръце
и така отброяваше крачките си
А сърцето му алено като на глиган
бие бие -
пеперуда зелена и розова
Тук и там
той забиваше малко копринено знаме
Бе вървял много дълго
седна да си почине
и заспа
Но оттогава има много облаци в небето
много птици по дърветата
много сол в морето
и много много други неща

 

Неделя

Самолетът тъче телеграфните жици
а изворчето пее една и съща песен
Във кръчмата Коларска среща аперитивът е оранжев
На машинистите на влаковете очите са от хляб
Изгубила е дамата усмивката си във горите

 

 

 

 

Пиер Рьоверди

 

Държах на всичко

Слушай шума от стъпки в килиите на въздуха
Въртят се птици над главата ми
Не ще останат кръговете им
Във края на алеята вратата се отвори
Спокойна тиха песен
Минаващите хора не я чуват

Ако очите ви бяха обърнати нагоре

Ниe няма да отидем по-високо
От стълбата за рая или за тавана
Времето чисти люспите си
Във стаята където сянката ми бавно расне
Камбаната привиква минувачите
Тези които си отиват или идват
Биха желали да са глухи
Но трябва скоро да заминат
Не може вечно да се спи
Да се забрави отминаващия час
Да се познае бъдното
Едно извикано високо име
Поглежда под прозорците
Незнайна фигура без тяло
Пустата улица
Отворена врата
Всички съкровища мечтани
И свободата ми
Зад мене по паважа
Без шум веригите си влачи

 

 

 

 

Анджей Важеха

 

Изкуството на интерпретацията

Това е
най-мъдрата книга
казва дяволът
отнасяйки нагоре
светото писание
и със словото божие
започва да хвали
красотата на ада.

 

 

 

Вячеслав Куприянов

 

Относителност

Каквото и да съм преживял
все ми остава нещо такова
което
няма да преживея

Каквото и да съм губил
винаги ми остава
това
което никога няма да намеря

 

 

Мълчание

Ние мълчим
за да не нарушим
мълчанието

Вие мълчите
защото вече
сте казали всичко

Те мълчат
защото няма какво
да отвърнат

Хайде да поговорим
за какво
толкова дълго
мълчахме

 

 

 

Насос Вагенас

 

Ескиз на смъртта 2

Отвреме навреме смъртта казва: до тук добре.
Изважда изцапана кърпа и се избърсва.
От джоба и изпада банкнота.
Намира я дете и си купува сладкиши.
Намира я девойка и си купува рокля.
Намира я луд и си купува небето.
Намира я гностик и я връща на смъртта.

 

 

 

 

Жак Превер

 

Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче,защото
му е влезло слънце в окото.

 

 

 

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Луната изгрява

Когато възлиза луната,
камбаните в мрака се стапят
и блясват пътеките нощни
недостижими.

Когато възлиза луната,
морето покрива земята,
сърцето човешко тогава
е остров самотен в безкрая.

Човек не яде портокали
под пълния лик на луната.
И все пак би ял със наслада
плодове недозрели и ледни.

Когато възлиза луната,
различна и все пак еднаква,
монетите сребърни почват
в кесията тихо да хлипат.

Поле

Небето е от пепел.
Дърветата са бели.
Чернеят като въглен
опалени стърнища.
На залеза тъмнее
запечатаната рана,
хартията безцветна
на чуките се сбърчва.
Пушилката от друма
по урвите се крие,
потокът става мътен,
а вировете тихи.
Звъни в дрезгавината
на стадото звънчето
и свойта броеница
долапът роден свърши.

Небето е от пепел.
Дърветата са бели.

 

 

 

 

Самюъл Бекет

 

Каскандо

1
защо не просто изоставена
възможност
за излив на думи

не е ли по-добре аборт отколкото безплодие

часовете на твоето отсъствие са толкова тягостни
твърде скоро винаги започват да влачат
куките които посягат сляпо в леглото на липсата
повдигам кокалите старите любови
празнини изпълнени някога с очи като твоите
винаги е по-добре така скоро отколкото никога
черната нужда опръсква лицата им
казвам отново нито девет дни освободиха любимата
нито девет месеца
нито девет живота

2
казвам отново
ако не ме учиш няма да уча
казвам отново има последен
път от последни пъти
последен път да просиш
последен път да обичаш
да знаеш да не знаеш да правиш като че ли
последен път от последни пъти да кажеш
ако не ме обичаш няма да съм обичан
ако не те обичам няма да обичам
разбърквам отново изветрелите думи в сърцето
тъпченето любов любов на старото бутало
стрива несгъстимата
суроватка на думите

още веднъж ужасен
да не обичам
да обичам но не теб
да съм обичан но не от теб
да зная да не зная да правя като че ли
да правя като че ли

аз и всички други които ще те обичат
ако те обичат

3
дори ако те обичат

 

 

 

 

Паул Целан

 

Пръст имаше в тях, и
те ровеха.

Те ровеха, ровеха, така преминаваше
техният ден, тяхната нощ. И те не славеха Бога,
който, така бяха чули, желаел всичко това,
който, така бяха чули, знаел всичко това.

Те ровеха и вече нищо не чуваха;
не помъдряха, не измислиха песен,
не си съчиниха език.
Те ровеха.

Дойде тишина, дойде и стихия,
дойдоха моретата всички.
Аз ровя, ти ровиш, и той рови - червеят,
и онова пеещо там приказва: те ровят.

О, някой, о никой, о ничий, о ти:
Накъде, щом пътят беше за никъде?
О, ти ровиш и аз ровя, и се заравям към теб,
и се пробужда на пръста ни пръстен.

 

 

Няма я вече
тази
понякога с теб
в този час натежала
тъга. Тя е
друга.

Тя е тежест, която държи празнотата,
която би си
отишла с теб.
Тя подобно на теб, няма име. По-
лека може да се уподобите. По-
лека може и ти да ме назовеш
така.

 

 

Двудомен, вечни, ти си, не-
обитаем. Затова
строим ние, строим. Затова
тя стои, тая
жалка постеля, - на дъжда,
там тя стои.

Ела, любима.
Нека тука лежим, това
е междинна стена -: Той
така ще получи доволно от себе си, двойно.

Остави го, той
нека се има цял, като една половина
и още една половина. Ние,
ние сме постеля в дъжда, той
нека дойде и ни пресуши.

.....................
Той няма да дойде, той няма да ни пресуши.