Minimal Art

 

история

"Това, което виждаш е това, което виждаш" Ф.Стела

Началото на 60-те. Територията на изкуството е яко затънала в блато от кич и неуместни закачки с теми като смърт, война, расизъм, дрога... Човекът е стъпил здраво на Земята, натежал от мечти да завладее космоса и всеки скок с протегнати ръце към загадъчното отвъдатмосферно пространство, го доближава все повече до сбъдването детската мечта на човечеството. И докато поп арт-а тананика триумфалния марш, от комерсиална гледна точка, са се създали достатъчно предпоставки да се случи нещо ново, а щом вероятността е достатъчно порастнала, нещото просто се случва. Не толкожа забележимо, колкото откриване на нова планета в слънчевата система, но все пак нещо, което за пореден път оставя хората учудени от собствената си дързост и хрумвания. Минимал арт.

Флуоресцентна лампа, закрепена диагонално на стената; Метални плочки, подредени една до друга на пода ; Склуптури от дървени блокчета; Стъклени кубове; Тези труднопредсказуеми произведения са запълвали Ню Йоркските галерии през 1963г. Всичко това предизвиква неразбиращите погледи на публиката и даже на критиците, които тотално неподготвени започват да правят прибързани заключения и тълкувания. В търсене името, което най-добре подхожда на това ново изкуство, то получава много такива от различни автори, опитващи се да го опишат. Някои от тях са: ABC Art, Cool Art, Rejective Art, Primary Structures, Literalist Art. Името, достигнало до наши дни - минимал изкуство - е използвано за пръв път от английския философ-изкуствовед Ричърд Уолхайм през 1965г в есето си, озаглавено "Minimal Art". Малката разлика между минимализма и минимал арт е тази, че второто описва тенденцията на опростяване главно във визуалните експерименти, докато минимализма е по-скоро използван за определение при танците, музиката, литературата, рисуването и т.н. Но все пак минимал арт започва с рисунките и постепенно става етикет поставян на триизмерните обекти с опростени геометрични форми и повтарящи се мотиви.

Строго погледнато има само петима артиста, чиито творби изцяло припокриват критериите на стила. Това са Карл Андре, Дан Флавин, Доналд Джъд, Сол Люуит и Робърт Морис. Въпреки това има художници, които също с успех бихме могли да причислим към представителите на минимал арт: Джо Баер, Робърт Манголд, Агнес Мартин, Робърт Райман. От всички тези имена особено важни са Робърт Морис и Доналд Джъд, които освен практически участници в историята на това движение, поставят и неговите теоретични основи. Интересно е също, че никой от тези хора не е бил съгласен с етикета "минимализъм" и до ден днешен липсват адекватни дефиниции за това какво се разбира под тази поредица от букви, теоретически или естетически. Има няколко отличителни черти, които биха могли да определят една минималистична творба като такава. Например: умишлено бедния формален речник, серийната повтаряемост, несвързаната композиционална техника и необичайните индустриалнопроизведени материали.
Както вече се спомена, основите на минимал изкуството са поставени в сферата на рисуването, а не на склуптурата. Може да се каже, че заедно с Баухаус и руския конструктивизъм, минимализмът използва за своя основа супрематизма. Много голяма заслуга за неговата поява ( на минимализма) имат американските художници Джаксън Полок, Барнет Нюман и Марк Ротко. Но въпреки техните претенции да са автори на нещо изцяло ново, те са повлияни идейно от европейската култура. Това прозвуча доста пристрастно, но историята доказва, че е вярно.

През 50-те години на 20-ти век творят художници като Джаспър Джонс и Робърт Раушенберг, които са силно повлияни от теориите на Марсел Дешам. Рисувайки своите картини, принадлежащи стилово на абстрактния експресионизъм, те насочват хората към нов начин на мислене относно изобразителното изкуство. Картината се превръща в обект, който споделя пространството на притежателя си. А това от своя страна повлиява за по-нататъшното развитие на минимализма - 3D обектите. Натам поема и американският художник Франк Стела, който в края на 50-те дели едно ателие с Карл Андре. Неговите картини, напомнящи Казимир Малевич, се отличават от европейския им еквивалент по това, че авторът се стреми към релеф. Това е следващата стъпка към обособяването на новата тенденция - от стената към помещението. Ударението се премества от самата творба към преживяването, усещането на гледащия и връзката му с предмета, делящ неговото пространство.

Петимата представителя на минимал арт си приличат по това, че принадлежат на едно поколение и освен това и петимата, без изключение, живеят в Ню Йорк. Въпреки това, те са работили независимо един от друг и макар поместени под шапката на едно и също движение, творбите им носят всяка стила на автора си и биха могли да бъдат разпознати само по маниера на изобразяване.


 

Доналд Джъд (Donald Judd)

1948_______ Доналд Джъд се връща в Ню Йорк след военна служба в Корея
1949_______ учи история на изкуството и философия в университета Колумбия
1962_______ завършва магистратура с няколко прекъсвания
1963_______ първата самостоятелна изложба на Джъд в Зелената галерия. Освен картините има и 5 обекта, локализирани направо върху пода.
1964_______ Доналд Джъд започва да твори с материали, които са индустриално произведени. Това поражда непризнанието на критиците, че той е артист. Изникват дебати около минимал арт - дали изобщо може да бъде признато за изкуство. Исторически погледнато, идеите са изкуство.

 

 

Дан Флавин (Dan Flavin)

1956_______ Дан Флавин се връща от военна служба в Корея; Следва история на изкуството;
1958- 1961__ рисува множество картини, повечето от които в стила абстрактен експресионизъм, повлиян от Франц Клайн и Робърт Мадъруел.
1963_______ " Diagonal of May 25, 1963" . Следвайки стила на Дешам, да използва готови предмети, а не собственоръчно направени, Дан Флавин прикрепя диагонално на стената най-обикновена флуоресцентна лампа. За разлика от Дешам, Флавин не се стреми да постави под съмнение общоприети закони в изкуството, а търси нова семпла естетика.
1964_______ "Untitled (to Henri Matisse)"; "A primary Picture";

 

 

 

Карл Андре (Carl Andre)

1956_______ премества се да живее в Ню Йорк; работи като поет, пише драматични къси разкази; художник и дизайнер на мистични малки склуптури от стъкло и др..
1958_______ среща се с Франк Стела. Това повлиява на неговото развитие и той поема по пътя на склуптурата и триизмерните обекти
1960_______ "Element Series" скици, които поради липса на финанси биват осъществени чак в началото на 70-те;
1966_______ "Lever" - 137 бежови тухли, подредени на пода в галерията; "Equivalent Series";
1967_______ първа европейска изложба. Покрива пода на галерия Конрад Фишер в Дюселдорф със стоманени плочки;
1968_______ редефиницията на склуптурата - "Склуптурата като форма, склуптурата като структура, склуптурата като място."


 

Сол Люуит (Sol leWitt)

1953_______ Сол Люуит пристига в Ню Йорк след като получава бакалавърската си степен по изкуство в университета в Сиракуза и след като приключва военната си служба в Япония и Корея.
1960_______ започва работа в музея за съвременно изкуство, където се среща с Дан Флавин, Робърт Манголд и Робърт Райман;
1961_______ "Wall Structures"
1963_______ "Table with Grid and Cubes"; "Box with Holes Containing Something" ; Творбите му са тясно свързани със стереометрията. С развитието на космонавтиката и изобретяването на компютрите (също пограмният език Basic), съзнанието на човек започва все по-често да свързва ежедневието си с езика на математиката. Бъдещето на изкуството изглежда обвито в прости геометрични очертания.
1965_______ "Cube - Cube" - куб, направен от 27 малки кубчета;
1966_______ "Serial Project #1" - множество малки затворени и отворени кубове. Началото на сериализма.

 

Робърт Морис (Robert Morris)

1950_______ Робърт Морис получава инженерска степен и учи изкуство в Kansas City Art University; премества се в Сан Франциско
1960_______ заминава за Ню Йорк
1961_______ "Column" ; "Box with the Sound of its own Making" - малка дървена кутия, съдържаща касетофон, възпроизвеждащ шума , когато кутията е създавана;
1962_______ "I - Box";
1965_______ "L - Beams";
1967_______ По време на изложбата в галерия Leo Castelli, Морис променя положението на индивидуалните компоненти всеки ден;