DESIGN

 

Philippe Starck

Филип Старк е роден през 1949 в Париж. Син на авиоинженер, той завършва школата “Нисен дьо Камондо”. Успешната му кариера започва през 1965 с конкурса за мебели “Ла Вийе”, който той печели. 60-те години със създаването на постмодернистичната теория, нашумява един нов стил в дизайна и изобщо в изкуството, наречен попарт, в който е въвлечен и младия Филип. През 1968 е нает от Л. Вентури да проектира надуваеми мебели и още същата година създава собствена фирма за производството на такива.
През 70-те години Старк работи като дизайнер на свободна практика и проектира не само мебели, отличаващи се с чувствени, привлекателни форми, но и интериори на едни от най-известните клубове и хотели по цял свят, каквито са ‘Ла Мен Бльо’ в Монтрьой , ‘Ле Бен Душ’в Париж, ‘Роялтън’ и ‘Парамаунт’в Ню Йорк. Важна част от неговата работа са аксесоарите (осветителни тела, вази, мебели, дръжки за врати и др.) за влиятелни вериги магазини и барове като ‘Хюго Бос’, ‘Бокаж’, ‘Крийкс’,’Ямамото’ и ‘Кансей’.
Освен като дизайнер, Филип Старк е високоценен архитект. Той проектира обществени сгради по цял свят – бирарията “Асахи” в Токио, сградата “Зеленият барон” в Осака и музея на Грьонинген.

90-те години с развитието на техниката, Старк започва да работи и по много проекти на фирми за електроника като “Томпсън”, “Саба” и “Телефункен”,стремейки се да придаде на строгия им дизайн по-меки и дружелюбни форми.

Никой не може да предположи накъде ще поеме дизайнът през 21-ви век. Самият Старк твърди : ”21-ви век ще бъде духовен и човешки.” Той споделя,че днес проблемът не е да произвеждаш повече, за да продаваш повече, а “Фундаменталният въпрос е този, за правото на продукта да съществува”. Дизайнерът е този, който решава по кой път ще поеме развитието си дизайна и затова, според Старк, цялата отговорност за ограбването богатствата на планетата и на човешкия интелект, би се стоварила върху този, който злоупотребява с това. Позицията му относно користните творци е еднозначна – дизайнерът трябва да откаже да направи предмет, който вече съществува и функционира перфектно, иначе би било акт на продажност. Той споделя: “Ние трябва да заместим красотата, която е културна концепция, с добротата, която е хуманна концепция.”, макар че неговите творения са един блестящ пример за грациозни форми и футуристични решения. Важното е, че те задоволяват и второто изискване – “Предметът трябва да е с добро качество, той трябва да задоволява един от ключовите модерни параметри, който е да бъде с продължителен живот.” “Добрият продукт е трайният продукт.” обобщава той, с което начертава и бъдещата посока, по която ще поеме дизайнът.

 

 

 

Joe Colombo

Джо (Чезаре) Коломбо. Роден 1930 в Милано. Първите му изяви в сферата на изкуството са като абстрактен експресионист художник. След смъртта на баща си през 1959, Джо поема семейния бизнес за производство на електрически уреди. По същото време започва да експериментира с нови материали, включително с подсилени пластмаси. През 1962 открива собствено ателие за дизайн в Милано. Основната му цел е постигането на максимална адаптивност в дизайна. Проектира изделия за “О-Лучи”, “Картел”, “Алеси”, “Биефе”, “Флексформ” и “Бофи”. През 1968 е удостоен с няколко награди на Асоциациата за индустриален дизайн, а през 1970 и със “Златен пергел”. Умира твърде млад удар през 1971от сърдечен.

 

 


Charles Eames

Чарлз Имс. Роден 1907 в Сейнт Луис, Мисури. Началните му проекти са силно повлияни от архитектите на “Баухаус”. Имс е бил близък приятел и сътрудник с Елиел Сааринен и сина му Ееро Сааринен. През 1939 година, той става преподавател и ръководител на катедрата по дизайн в “Кранбрук”. Работи известно време като сценограф за “Метро Голдуин Майер”. Проектира главно мебели от шперплат, като успява да изобрети множество новаторски техники. 1948 печели конкурс за дизайн на евтини мебели, проведен в музея на модерното изкуство в Лос Анджелис, за серията матрични столове от фибростъкло. Едни от първите нетапицирани пластмасови мебели са негова идея. Заедно с Ееро Сааринен успяват да оставят в наследство доста успешни архитектурни проекти.

Чарлз Имс и жена му Рей Имс са всестранно развити артисти, понеже освен с блестящи дизайнерски решения могат да се похвалят с фотографски умения и с много сполучливи късометражни филми: “Буквар на комуникациите”(1953), “Върхове”(1969), “На десета степен”(1977). С оригинални хрумвания и сполучлива реализация са заслужили да бъдат наричани от следващите поколения “пионери в мултимедийните презентации”.

 

Eero Saarinen

Ееро Сааринен. Роден 1910 в Кирконуми, Финландия. Син на известния финландски архитект Елиел Сааринен (първи ректор на Художествената академия “Кранбрук” в Блумфийлдс Хилс, Мичиган). През 1923 той емигрира в САЩ заедно със семейството си, където го очаква една забележителна кариера. Чарлз Имс и Ееро Сааринен участват със съвместния си проект и печелят конкурса “Органичният дизайн в домашното обзавеждане”. Техните разработки предизвикват сензация. Стремежите на Сааринен младши са да постигне органично единство на материали, конструкция и функционалност в дизайна, но идеите му не се осъществяват напълно поради ограничените технологични възможности по това време. Също като Имс е привърженик на по-смекчените форми на модернизма и именно затова се нарежда сред най-значимите представители на органичния дизайн. Умира през 1961.

 

Michael Graves

Майкъл Грейвс е архитект, както повечето добри дизайнери от средното поколение. Завършва университета в Синсинати, но магистърската си степен получава в Харвард през 1959г.Непосредствено след това заминава за Италия и по-точно в Рим,където посещава дизайнерски курсове в Американската академия. През 1964 се връща в САЩ и основава собствено архитектурно студио в Принстън.Първите проекти на Грейвс са обществени сгради - хотели,магазини,конгресни центрове и театри.През 70-те години, той става един от основателите на т.нар. "Бяла група",заедно с още четирима американски архитекти - Ричард Майер,Питър Айзенман,Джон Хеджък и Чарлз Гуотми.Името на групата излиза след една тяхна дизайнерска изложба в музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. Всички предмети, представени в изложбата са бели."Бялата група" доминира в американския дизайн, а след 1980 под силното влияние на постмодернизма, поставя началото на концептуалния дизайн. Той е еклектичен,защото смесва почти безразборно всякакви стилове в един предмет и по този начин се стреми да внушава идеи и концепции.





 

 

George Nelson

Джордж Нелсън е роден през 1907г. в Хартфорд, Кънектикът. Завършва архитектура в Йейлския Университет и става редактор на престижните списания "Архитектурен форум", "Форчън" и "Пенсъл Пойнтс". След 1936 заедно с Уилям Хамби, ръководи архитектурна фирма и става член на факултета по архитектура в Йейлския Университет, където разработва редица новаторски проекти. 1944 г. Нелсън става преподавател по архитектура в университета "Кълъмбия" , Ню Йорк, както и консултант по вътрешен дизайн в училищата "Парсънс". Голяма част от живота му преминава във фирмата "Харман Милър", където той успява да привлече имена като Исаму Ногучи, Чарлс Имс и Александър Жирар. Освен безспорните му качества като дизайнер, Нелсън е също така талантлив писател и запален природозащитник. Още през 1978 г. той прогнозира, че напредъка на компютърните технологии ще доведе до по-голяма "минимализация, ефимерност и дематериализация".