Bauhaus

 

 

През 1916г. Валтер Гропиус изпраща писмо до Великото херцогство на Саксония, в което представя своето “Предложение за създаването на образователна институция, която да предоставя на индустрията, търговията и занаятите консултации по въпроси, свързани с изкуството”. Идеите му съвсем не са утопични, а подплатени с препоръки, които да осъществят горепосочения замисъл (примерно: сливане на Училището по художествени занаяти и Висшето училище за изобразително изкуство в едно училище за художествени занаяти и дизайн).

През април 1916 Гропиус е назначен за директор на новото държавно училище “Баухаус” във Ваймар. Учебната програма е нещо ново за времето си и включва едногодишен предварителен курс, в който да се изучават основните принципи на дизайна и теорията на цветовете. След успешното завършване на курса започва усвояване на поне един занаят в различните ателиета, създадени с намерението да се самофинансират от изпълнение на частни поръчки.

Първите преподаватели в “Баухаус” са Йоханес Итън, Лайнъл Файнинджър и Герхард Маркс, като към тях се присъединяват и небезизвестните художници експресионисти Георг Мухе, Паул Клее, Оскар Шлемер и Василий Кандински. В този първи период на училището, те съсредоточават вниманието си върху това да научат “чираците” на основните свойства на материалите, както и значението на простите геометрични форми – кръг, квадрат и т.н. Главните действащи фигури са Итън и Мухе, които обаче попадат в конфликт с Гропиус, понеже са тясно свързани със сектата “Маздазнан” и правят открита пропаганда сред учениците. 1922 Итън е принуден да напусне, като на негово място са назначени Йозеф Алберс и Ласло Мохоли-Наги. Двамата нови преподаватели имат различни схващания за индивидуалното творческо развитие и затова, следвайки един по-близък до индустриалното производство подход, започват да организират посещения във фабрики. “Баухаус” навлиза в един различен период, повлиян от творческата група “Де Стил” и руския конструктивизъм. Графичните творби от този стил са семпли и преднамерено модерни, отличаващи се с използването на “новата типография”. Въпреки огромното значение на това учебно заведение, то е плашело местната власт с чудатите си преподавателски методи и нестандартните хрумвания на неговите възпитаници. Ето защо след като Националсоциалистическата партия печели изборите във Ваймар, тя съкращава наполовина отпусканите за “Баухаус” доходи и така Гропиус е принуден да премести училището в Десау. Десау като индустриален град предлага финансова подкрепа на “Баухаус” при условие,че училището се самофинансира частично от производство и търговия на дребно със собствена продукция. Така през 1926 проектираната от Гропиус училищна сграда става реалност. А самата нейна архитектура със своята високорационална модулна структура от предварително изготвени елементи и подчертано геометричен стил, отбелязва повратен момент в развитието на училището от занаятчийските умения към индустриалния функционализъм.

Гропиус разбира добре създалата се икономическа обстановка и съзнава ясно, че за да оцелее “Баухаус” трябва да възприеме индустриалния подход към дизайна,следвайки примера на Хенри Форд. Убедени,че функционализмът може да доведе до изграждането на едно по-добро общество, творците в “Баухаус” вече създават дизайн за индустриалното производство, подчинен на новосъздадената машинна естетика. През 1925 Гропиус създава така желаната фирма за производство и продажба на изработени в училището дизайнерски творби, която обаче не реализира големи печалби.
1928, “Баухаус” има вече нов статут на институт по дизайн, както и нов директор – Ханес Майер, избран от Гропиус. Майер, който е комунист по убеждения, се опитва да “освободи училището от скъпоструващата му артистичност” и въвежда в учебната програма лекции по икономика, биология, социология, психология и марксизъм. Подходът към дизайна става по-научен и влиянието на конструктивизма изчезва напълно. Но през 1930 Майер е уволнен от Гропиус и Кандински, заради силното политизиране на учебното заведение.

Новият директор Мис ван дер Рое деполитизира “Баухаус” и поставя акцента върху обучението по архитектура. Но това не успява да спаси училището от закриване през 1932, когато националсоциалистите взимат властта и в Десау и решават окончателно съдбата му.

Мис ван дер Рое възстановява “Баухаус” като частно училище в Берлин, но много скоро то отново е закрито от Гестапо заради политическото си минало. Това е и самият край на тази значима институция. Много от майсторите,сред които Мис ван дер Рое, Марсел Брюрер, Валтер Гропиус и Йозеф Алберс, емигрират в САЩ, за да избегнат преследване, а през 1937 Ласло Мохоли-Наги става директор на просъществувалата съвсем за кратко “Нова Баухаус” в Чикаго. Година по-късно в музея на модерното изкуство в Ню Йорк е организирана ретроспективна изложба на дизайн от “Баухаус”, която възвръща престижа му на най-значимата институция за дизайн през 20-ти век.

 

Left Up: Минималистичният стол “Улмер Хокер” (1954) проектиран от Макс Бил
Right Up: Стол, проектиран от Марсел Брюрер и вдъхновен от “Червено-синият стол” на Герит Томас Ритвелд

Left Down: “Червено-син стол” на холандеца Герит Томас Ритвелд от групата “Де Стил”
Right Down: Столът “Василий” създаден от Марсел Брюрер за жилището на Василий Кандински

 

 

Walter Gropius

Роден е 1883 в Берлин. Получава образованието си по архитектура във Висшето техническо училище в Мюнхен, а после и в Берлин. През 1910 Гропиус основава архитектурна фирма заедно с Адолф Майер в Нойбабелсберг. По същото време става член на Немския индустриален съюз, където категорично се противопоставя на стремежа към стандартизация в дизайна и подкрепя Анри ван де Велде, който защитава индивидуализма в творческата изява. През 1914 той участва в изложбата на съюза в Кьолн с проект за фабрика, чиято конструкция от стомана и стъкло е мощен израз на идеите на модерното движение. След разрухата от Първата световна война Гропиус приема необходимостта от стандартизация в дизайна и поставя началото на “Баухаус”. Докато заема директорския пост в “Баухаус”, Гропиус акцентира върху единството на изкуствата и пропагандира създаването на система от ателиета, ръководени от “майстори”. Когато училището се премества в Десау , в подхода към дизайна навлиза един нов рационализъм и през 1925 Гропиус проектира специални помещения в съответствие с нововъведенията в индустрията. През 1934 емигрира във Великобритания, където до 1937 си сътрудничи с архитекта Максуел Фрай. Докато живее в Лондон, Гропиус работи и за фирмата на Джак Причард “Изокон”, в която през 1936 е назначен за експерт по дизайна. Година по късно заминава за САЩ, където става преподавател по архитектура в Харвардския университет. Умира през 1969 в Бостън.

 

 

Ludwig Mies van der Rohe

Лудвиг Мис ван дер Рое е роден през 1886 в Аахен. Строител по образование, той прекарва годините до 1905 в родния си град, след което се премества в Берлин. 1907 , Мис ван дер Рое проектира първата си сграда, а през следващата година постъпва на работа в дизайнерската фирма на Петер Беренс , където прави проект за немското посолство в Санкт Петербург. Негови колеги и близки приятели във фирмата са Валтер Гропиус, Ханес Майер и Льо Корбюзие. Все пак през 1911 той напуска работата си и открива собствено ателие в Берлин. През 1922 Лудвиг се включва активно в новаторската група “Ноември” и организира изложбите и през следващите три години. Не закъснява и признанието му за едно от важните имена в дизайна – 1926 е избран за вицепрезидент на Немския индустриален съюз. По същото време голяма част от творбите му са вдъхновени от индустриалната визия и се отличават със семплост и нестандарни материали. По-голяма част от архитектурните му проекти през 20-те години, като тези за високи сгради от стъкло и метал, са умозрителни и донякъде експериментални. Проектите му за мебели, обаче са внедрени в производство от берлинския производител на метални изделия Йозеф Мюлер и от ателиетата за металообработване “Бамбергер”. През 1930 става директор на “Баухаус”. След закриването на училището в Десау, Мис ван дер Рое започва работа като архитект на свободна практика в Берлин и през 1937 емигрира в САЩ. По-късно основава голяма архитектурна фирма в Чикаго и става ръководител на факултета по архитектура в института “Армър”. През 1944 той получава американско гражданство и до смъртта си през 1969 работи върху архитектурни проекти , сред които “Фарнсуърт Хаус” в Плейно, сградата на операта в Манхайм и шедьовърът му “Сийграм Билдинг” в Ню Йорк, проектирана заедно с Филип Джонсън. Ван дер Рое е водещ представител на Модерното движение и един от най-забележителните архитекти, дизайнери и фотографи на 20-ти век.


 

Josef Albers

Йозеф Алберс е роден през 1888 в Ботроп, Германия. Първоначално работи като учител и едва по-късно учи в Кралското училище по изкуствата в Берлин и при Ян Торн-Прикер в училището за художествени занаяти в Есен, където след това става преподавател за три години. До 1920 посещава художествената академия в Мюнхен, а после учи и преподава в “Баухаус”. След завършването на основния курс през 1921 Алберс участва в създаването на ателие за цветно стъкло в училището, води предварителен курс по форма и е първият възпитаник, който през 1925 става “майстор” . Когато националсоциалистите затварят “Баухаус” , той, подобно много други личности, свързани с това учебно заведение, емигрира в САЩ и през следващите години работи като преподавател в колежа “Блек Маунтън”, Северна Каролина. От 1950 до 1960 е директор на факултета по дизайн на Йейлския университет, Ню Хейвън, а до 1954 е гостуващ преподавател в Института по дизайн в Улм. Творчеството му, което в определени периоди изглежда мрачно, се характеризира с опростени абстрактни геометрични форми и окъдна употреба на материали. 1976 умира в Ню Хейвън, Кънектикът.


 

 

source: "Design 20th century" , издателство Taschen